ВЕЛИКИ И ВИДНИ УКРАИНЦИ - БЪЛГАРОЛЮБЦИ
гр. София-2009 г.
Сдружението за българо-украинска дружба и сътрудничество с най-голямо удоволствие представя пред читателите този сборник, който обединява десетгодишния труд на автора - историк, преподавател в Департамента за информация и повишаване на квалификацията на учителите при Софийския университет „Св. Климент Охридски" главен асистент Никола Караиванов. Сборникът включва 27 статии, публикувани в рубриката „Украинци - българолюбци" на културно-просветния вестник на българите в Украйна „Роден край", който излиза от 1989 г. в гр. Одеса. Някои от статиите са писани и публикувани по конкретни поводи или годишнини. В тях са представени известни личности на Украйна и България. Статиите дават информация за отношението на украинските интелектуалци от различни поколения към България и българския народ. По този начин се проследява не само историческата, а културната и интелектуалната близост между двата народа. Тематиката на статиите отразява целите на създаденото през 2008 г. в гр. София Сдружение за българо-украинска дружба и сътрудничество.
Сдружението в своята дейност е насочено към популяризиране на България и българската история, култура и литература в Украйна и обратно украинската история, култура и литература в България, както и към организиране на съвместни обществени, културни и икономически прояви, подобряване и допринасяне за развитие на отношенията между двете държави.
Сдружението за българо-украинска дружба и сътрудничество се гордее с това, че има възможността да участва в издаването на тази толкова важна за българския и украинския народи книга, която ще допринесе за сближаване и развитие на двустранните отношения на двете нации. Предлагайки този сборник, Сдружението допринася за разкриване на духовната и интелектуалната връзка между България и Украйна, укрепване на дружбата между двата народа. Подобна литература е безценен източник за развитието на националните ценности, възпитава интерес и любов към своя народ, историята и произхода му. Толкова тясно преплетени народи, с такава богата история, духовност и култура могат и имат какво да покажат на света, затова е толкова ценно сътрудничеството между тях и е толкова важно да се говори и да се разкриват фактите от миналото, да се взема поука за бъдещите ни поколения!
Подготовянето, издаването от печат на Цборника на български език, превода му на украински език се осъществи благодарение на финансова подкрепа на Сдружение за българо-украинска дружба и сътрудничество.
ЕНЕРГИЙНАТА СИГУРНОСТ НА БЪЛГАРИЯ
гр. София, 2012 г.
Този съвместен проект на СРУЖЕНИЕ ЗА БЪЛГАРО-УКРАИНСКА ДРУЖБА И СЪТРУДНИЧЕСТВО бе осъществен заедно с авторите на монографичен труд „Енергийната сигурност на България" инж. Иван Желязков, член на Управителния съвет на Научно-техническия съюз на енергетиците в България и професор Тодор Трифонов, председател на Фондация „Национална и международна сигурност".
Представения труд дава системно и аналитично представяне на отечествената енергетика от гледна точка на националната сигурност и препоръки за гарантиране на устойчивити развитие на българския енергиен сектор.
„Енергийната сигурност на България е елемент на националната сигурност на нашата страна и е предпоставка за икономическата й стабилност. Ето защо смятам, че това монографично изследване на авторите, подкрепено от фондация „Национална и международна сигурност", има актуално и стратегически важно значение за родината ни. Искам да блягодаря за положения труд и за предоставената ми възможност да бъда съпричастен към него" - каза Председателя на СРУЖЕНИЕ ЗА БЪЛГАРО-УКРАИНСКА ДРУЖБА И СЪТРУДНИЧЕСТВО инж. Димитър Белелиев.
„Календар на украинците в България - 2012 година”.
Следвайки целите си Сдружението организира и осъществи проект по създаване на печатно издание „Календар на украинците в България за 2012 година”. Това първо по рода си издание на украинската общност в България бе подготвено от екип от специалисти, привлечени от Сдружението, които представляват украинската диаспора в София: идея: Антонина Якимова, дизайн, автор, компютърна версия: Олга Конова. Печатното издание бе финансирано от Сдружението за българо-украинска дружба и сътрудничество. Изданието излезе на украински език, което му придава особен колорит и дух. Идеята за проекта е резултат от активен, пълен с разнородни събития живот на украинската общност не само в София, а и в цяла България. Това уникално издание включва подредба от събитията, организирани от украинските граждани и организации в България, в съчетание с известни дати от историята на двете страни, известни личности, които са допринесли за обогатяване на украинската и българската култура, наука, литература, музика и т.н., както и народните празници, традиции и обичаи. На пръв поглед ярките снимки и кратките текстове, подредени по месеците от годината, създават представа за обикновен календар, но всеки, който разгръща неговите страници се потапя в атмосферата на събитията, отразени чрез фото материалите, научава много за живота, културата и историята на двата народа. Всяка страница на изданието е проникната от украинската самобитност, с цел запознаване на българския читател с украинския език, колорит и дух. Няма как да не забележим близостта във формите, цветовете и визията на народните носии в Украйна и България. Отделно място в календара е посветено на изучаването на украинистика в Софийския университет. Материалът представен в печатното издание „Календар на украинците в България. 2012 година” обхваща, както народните традиции и обичаи, така и държавните празници и историческите събития.
Фондация „Мати Украина” с огромно удоволствие иска да сподели с Вас, че издаден с Вашата любезната подкрепа „Календар українців в Болгарії” стана обект на изследване на български учени от Етнографски институт на БАН: календар бе анализиран в дисертационно изследване на Т. Матанова, също така привлече вниманието на доц. П. Христов, който изнесе специален доклад по този повод на конференцията, посветена на етническите общности по света, през май тази година в Москва.
През следваща година световната културна общност ще отбелязва 200 години от раждането на Тарас Шевченко – гениалния украински поет. Фондацията възнамерява да издаде Календар, посветен на това събитие, с заглавие „Шевченко и България”.
С огромно уважение се обръщаме към Вас с предложение да продължим нашето приятелско сътрудничество и да Ви предложим да подкрепите издание на този календар, което ще бъде уникално историческо събитие за украинците, живущи в България.
1025-та годишнина от покръстването на Киевска Рус
През юли 2013 година бе отбелязана 1025-та годишнина от покръстването на Киевска Рус. Сдружение за българо-украинска дружба и сътрудничество подкрепи инициативата на Посолството на Украйна в Белгария да се отбележи тази годишнина в България с тържествен молебен и организирана изложбя на икони в Криптата на Храма. По този повод на 28 юли, 2013 г. в Храм-паметника Александър Невски, гр. София бе отслужен Тържествен молебен. Събитието бе част от тържествата, провежданите в Украйна, град Киев, Киево-Печерската Лавра. Мероприятието се осъществи чрез материалната подкрепа на Сдружение за българо-украинска дружба и сътрудничество
След тържествения молебен, отслужен от Неговото Светейшество Неофит Патриарх Български и митрополит Софийски, гостите бяха поздравени от Посланика на Украйна в България г-н Микола Балтажи. Покръстването на Киевска Рус преди 1025 години при ние направило част от европейските народи - заяви посланикът на Украйна. Много вода е изтекла от тогава, но любовта между украинския и българския народ продължава да съществува и ще съществува и в бъдеще, каза М. Балтажи.
Негово светейшество българският патриарх Неофит добави, че двата народа се обичат не заради това, че тази любов им е била наложена от някоя партия, а защото тя винаги е съществувала между украинския и българския народ. Той допълни: и нека да не забравяме и поляците, които имат същите славянски корени.
Заместник-министърът на културата Васил Василев прочете поздравително писмо от министъра на културата Петър Стоянович, в което също се подчертаха значимостта на добрите българо-украински взаимоотношения.
Тържеството бе уважено и от папския Нунций Янош Болонек.
