Произход на думата "Украйна" (Україна")
Мненията относно етимологията на думата "Украйна" са различни. За първи път думата "Украйна" се появява в "Киевски летопис" през 1187 г. (тогава се засилва тенденцията към феодалната раздробеност на Киевска Рус, съществувала през ІХ - ХІV в.в.). В този труд летописецът разказва за смъртта на Переяславски княз - "І плакали по ньому всі переяславці... За ним же Україна багато потужила" (И го оплакваха всички переяславци... За него Украйна тъгуваше много"). След това, тази дума започва по-често да се среща и в други летописи. Например, в следните форми: "Киевска Украйна", "Чернигивска Украйна", "Сиверска (Новгород-Сиверска) Украйна" и др.
Съществува погрешна интерпретация на думата "Украйна", създадена от руската държавна наука, която обяснява наименованието "Украйна" като "покрайнина на Русия". Но това противоречи на историческата хронология. Летописните данни от ХІІ в. доказват, че по това време Русия още не съществува, а Москва е малко селце в отдалечена северна покрайнина на Киевска Рус, центърът на която се намира в Киев. Освен това, подобна интерпретация противоречи също така и на употребяваната летописна форма на думата "Украйна", защото Киевска Украйна, както и Переяславска Украйна са се намирали в центъра на Киевска Рус.
Орест Субтелний - канадски историк от украински произход, твърди, че "Украйна означава "земля, що лежить скраю" ("земя, която не намира накрая"), но не накрая на Русия, а - накрая на Европа, тя е юго-източната граница на Европа.
В средата на ХVІ в. думата "Украйна" се появява и в чуждестранни източници. Например, в писмото си до полския крал Жигимонт турският султан Сюлейман през 1564 г. назовава тази земя "Украйна". В Универсала на краля Стефан Баторий през 1580 г. се споменава "Украйна Киевска, Волинска, Подилска и Брацвалска". От края на ХVІ в. тази дума се употребява само в значението "страна или държава, заселена от украинците". По време на Запорожката Сич (ХVl - ХVlll вв.) "Украйна" се нарича държавата начело с украински хетмани, включително и хетман Богдан Хмелницкий.
Названието "Украйна" фигурира в европейските географии от 1650 г., 1666 г., 1720 г. и от по-късни периоди. "Украйна" широко е застъпена в украинските народни песни, посветени на борбата на украинците за своята независимост през ХVІ - ХVІІІ в.в., въпреки от насажданите от руските власти названия Малка Рус, Малоросия и др. Независимо от всички забрани и наказания, налагани от руските власти, за използване на украинския език, което пряко рефлектира на украинската литература и култура, въпреки всичко украинците имат своя собствения дух, развиват украинския език на литературно и научно ниво. Украйна се гордее със своите светила в литература, поезия, драматургия, култура, музика, изкуство, кино и т.н.:
Григорий Са́вич Сковорода́ (1722-1794) - философ, богослов, поет, педагог
Иван Петрович Котляревски (1769-1838) - украински писател, поет, драматург, основател на съвременната украинска литература,
Григорий Федорович Квитка-Основяненко (1778-1843) - украински писател, журналист и драматург. Основател на украинската проза класицист.
Пантелеймон Кулиш (1819-1897) - украински писател, поет, публицист, етнограф, сред водачите на украинското национално движение през XIX век.
Тара́с Григо́рович Шевче́нко (1814-1961) - известен украински поет, художник и политически деец. Литературното му наследство се смята за основа на украинската литература.
Иван Якович Франко́ (1856-1916) - украински писател, поет, публицист, критик, икономист и политически активист.
Ива́н Семенович Нечу́й-Леви́цкий (1838-1918) - украински писател, публицист, преводяч и педагог.
Марко́ Вовчо́к (Мария Александровна Вилинска) (1833-1907) - украинска писателка, преводач
Леся Украинка (Лариса Петривна Косач) (1871-1913) - известна украинска писателка, драматург и преводач.
Олга Юлианивна Кобилянска (1863-1942) - украинска модернистка писателка и феминистка.
Михайло Драгоманов (1841-1895) - украински учен и обществен деец
и много други
